Разговаряме с консултанта на първата ни книжка „Нощни приключения” – детският психолог Ваня Дункова, която е и председател на “Българска асоциация за развитие на Психомоториката”.
Въпрос: Срещате ли често в практиката си деца, които изпитват трудности при отделянето в собствено легло или стая?
Да, често. Тревожните (или разтревожени в момента) деца не могат да спят в собствено легло, защото сигурността, от която имат нужда, за да са спокойни да заспят, по някаква причина не е налична, и тогава те се усещат оставени сами на себе си. А когато си сам и си малък, и когато още не можеш да мислиш за света логично (а само през фантазиите, които могат да плашат), се усещаш още по-беззащитен.
Въпрос: За да разберем гледната точка на децата и какво преживяват те при тази промяна – самостоятелното спане – бихте ли ни разказали защо това е голямо предизвикателство за някои деца?
Да си в ръцете на мама или татко, да усещаш тялото им като опора, като нещо, в което да се скриеш, да се сгушиш и да се усетиш защитен, препраща към базисната нужда на децата от сигурност. За децата е трудно отделянето, защото те усещат, че когато са отделени от това сигурно и топло място, трябва да загубят тази опора, която ги пази, и в крайна сметка ги държи живи. До около 3-годишна възраст отделянето е трудно, защото едва от тогава нататък децата започват да разбират, че светът не е толкова плашещо място. И че ако мама и татко останат да спят в собственото си легло в другата стая, това не означава, че ще изчезнат и детето ще ги загуби или обратно – че то ще се изгуби или ще бъде изоставено, ако не е близо до тях.
Въпрос: Как родителите могат да подпомогнат детето при страх от тъмното или при кошмари? Как психомоториката може да помогне при такива ситуации?
Някои психологически парадигми препоръчват до 3-годишна възраст на децата да не бъде отказвано да идват в леглото на възрастните през нощта, ако имат нужда, и да спят при тях. Някои други препоръчват отделяне на детето още от първия ден в самостоятелна стая и често в този случай децата нямат проблем да спят сами, защото са свикнали с това и го приемат. Така че първо човек трябва да се довери на интуицията си – кое за него като родител е най-добре да следва. Ако твърдо е решил да отдели детето, въпреки че то е тревожно и не иска или не може да спи само, или ако пък, ако е уверен, че дава нужната на детето сигурност по други начини и е дошло време самостоятелното спане вече да се случи, то тогава на помощ идват т.нар. техники – разказване и четене на приказки, правене на талисмани за сигурност, светване на лампата, оставяне на кукла-плюшена играчка – любим предмет в леглото, които да заместят сигурността на майчиното или бащино присъствие и др.
Ако трябва да говоря от гледната точка на психомоториката, аз бих играла със страховете на детето и бих ги поставила в сценарий, или бих поканила детето да измисли сценарий с тях и да изиграем въображаемата ситуация на самостоятелното заспиване наужким. Зад това стои една проста логика – когато играем нещо, ние го правим наужким, т.е. то не е заплашително, колкото реалната ситуация. В същото време то Е свързано с реалната ситуация. Т.е. играем страшното и то престава да е толкова страшно. Ако стане и малко смешно по време на играта – още по-добре. И така полека-лека страшното спира да ни плаши и в реалността. Детският ум е изфантазирал страшното, в играта го е разгледал от всички страни, пипнал го е, разучил го е и то си отива…
Въпрос: Какво бихте посъветвали родителите, за да е по-лек преходът към самостоятелно спане?
Единствено да се доверят на собствената си интуиция – те усещат детето си, знаят страховете му колко са големи, колко са плашещи, колко е възможно или невъзможно отделянето. Със сигурност могат да се обърнат и към себе си и да се запитат „Мен страх ли ме е от това детето ми да спи далеч от мен?“ Разбира се, ще намерите много съвети как това да става стъпка по стъпка – ако спи между Вас, първо да го преместите от едната страна, после – на легло, залепено за Вашето, после да го отдалечите, после да го преместите в детската стая и други подобни. Те работят само, ако сте спокойни с решението си. Тогава и други идеи ще дойдат сами. И дори да не дойдат, детето Ви ще усети, че Вие сте спокоен и уверен, и на него самото ще му стане по-лесно. Ако вие ползвате техники и готови съвети, но вътрешно треперите от предстоящата промяна, то детето Ви вече знае това и ще реагира подобаващо – ще плаче, ще се дърпа, ще става и ще ви търси, т.е. ще ви върне тревогата, която усеща, че изпитвате. И то също ще се мъчи с нея.
„Мен страх ли ме е от това детето ми да спи далеч от мен?“
Въпрос: Как да реагират родителите при най-честите случаи при отделяне на детето в собствено легло или стая – например няколкочасово неуспешно приспиване или скорошно събуждане след заспиването и отиване в леглото на родителите?
Ами явно времето за отделяне (дали на детето или на родителя) не е дошло. Всяко нещо, което се прави на всяка цена, има характер на травматизъм.